Не можахме да се наситим веднъж завинаги. Да смелим неспокойствието, че няма да успеем да се нахраним и затова изкупихме бъдещето под различни форми на суб-продукти, каквото и да означава това. Някъде във все още озоновата зора на тунела, основната болка на нас, българите, беше да превърнем биологизма си в мислещо същество ,такова, което никога вече няма да си признава, че е гладно, дори напротив. Ще замълчи пред очевидния факт как храната е вече нещо различно, такова ,носещо не само удоволствие, а и политика. Изтънчеността на леката промишленост се обогати с допълнителна доза стандарти, зависещи от някаква нова култура, култура на повърхността, "Е" вече не обозначава само главни пътища, а и нещо повече. Бил съм "Родопа" в края на 80-те, не страхувах какво ще сложат в кренвиршите, страхувах се аз да не попадна там, макар, че качеството им веднага би скочило. Кръв, пот, мечове, лоши погледи. Иначе заколението е невъзможно, и вероятно е имало анималисти-дерматолози, за да не попадне некачествена кожа от цеха за обувки в цеха за салами(намаляха луканките за сметка на обувките). Обратното не е фатално.. като в стария виц за празненството на АПК-то. Свършило мезето , ветеринарят, силно почерпен влязъл при свинете и казал на работника: Ей туй прасе ми заколи! Защо, попитал мъжът в обора, да не е болно нещо? Ммне, казал докторът, виж как лошо ме гледа! Демокрацията се роди от мизерията, а храната беше основната ни визитка. Сега, деситилетия по-късно, с малко закъснение(1-2 правителства), започнахме да оправяме ситуацията, и то под гръмкостта на думите "решителни действия", засягащи истинността на онова, което ни репродуцира. Истинността на храната е най-точното попадение за водене на политика, ние сме за храната и е време най-накрая да ядем вярната комбинация. За целта е необходима криминализация на несъответствието при производството й, за да може справянето след това да е справяне с престъпната небрежност на онези, които ни хранят. С нещо. Чудесна демокрация, чудесна революция, чудесен метаболизъм, и други -болизми. Важното е да успеем да се оттърсим от старата култура, не само на производство, но и хранене., Спрете колбасите, марш в градината. Лош вурст, кофти култура. Това е скритото послание на министерството на храните и другата култура. Втората започна да се глобализира, а тази, хранително-кожаро-вкусовата е истинското лице на прехода, защото казано е :кажи ми какво ядеш, за да ти кажа кой и колко ще те управлява! Нека стартира и операцията "Бели бъреци", да се готви и следващата, при която със сигурност вече ще го ядем истинския...салам.
Благадарности към Ники Георгиев!
п.с. Както се казваше в една реклама: "Свободата Санчо е в салама"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар