д-р Стамен Григоров
Нещо по подобие на Трипио
Трипио
петък, 12 ноември 2010 г.
Като две капки вода.
Вчера министър Найденов гордо откри паметник на откривателя на бактерията лактобацилус булгарикум д-р Стамен Григоров? Паметник хубаво, ама поне малко от малко да приличаше на човека!
д-р Стамен Григоров
Нещо по подобие на Трипио
Трипио
д-р Стамен Григоров
Нещо по подобие на Трипио
Трипио
вторник, 21 септември 2010 г.
За Левски, ЦСКА и Бербатов на кратко
Отмина една седмица на много футболни страсти. Едни спечелиха други загубиха. Кой мача, кой на Еврофутбол. Отминалата футболна седмица ще се запомни най-вече с две неща: обрата на Левски срещу Гент и хеттрика на Митко Бербатов срещу Ливърпул. Естествено аз съм преди всичко българин от колкото фен на който и да е отбор (макар че съм луд фен на Манчестър Юнайтед от на-крехка детска възраст) за това се зарадвах на успехите на Левски и Бербатов. Но! Тук идва голямото НО! Веднага се намериха критици на играта както на Левски така и на Бербатов. Най-вече на Митко! След като Митко излезе на чело на гол майсторите в Англия и на почети всички първи страници в Европа веднага се намериха хора които да изакажат мнение, че Митко не бил никакъв футболист! Веднага започнаха да ровят в миналото и да говорят, че играл в ЦСКА, че бил най-добрия защитник на Левски с мачовете срещу ЦСКА и пр. Ето тук идва основния ни проблем. Разделянето на сини и червени, леви и десни, и какви ли още не? Защо един път не се обиденим в нещо? Защо един път не зачетем успеха на един човек? Защо да не споделим неговата радост? Защото така сме свикнали. Да се делим. Е те това делене ще ни е.е майката!
вторник, 31 август 2010 г.
четвъртък, 26 август 2010 г.
Операция "Бели бъбреци" или хранително - вкусовата демокрация като културен метаболизъм
Не можахме да се наситим веднъж завинаги. Да смелим неспокойствието, че няма да успеем да се нахраним и затова изкупихме бъдещето под различни форми на суб-продукти, каквото и да означава това. Някъде във все още озоновата зора на тунела, основната болка на нас, българите, беше да превърнем биологизма си в мислещо същество ,такова, което никога вече няма да си признава, че е гладно, дори напротив. Ще замълчи пред очевидния факт как храната е вече нещо различно, такова ,носещо не само удоволствие, а и политика. Изтънчеността на леката промишленост се обогати с допълнителна доза стандарти, зависещи от някаква нова култура, култура на повърхността, "Е" вече не обозначава само главни пътища, а и нещо повече. Бил съм "Родопа" в края на 80-те, не страхувах какво ще сложат в кренвиршите, страхувах се аз да не попадна там, макар, че качеството им веднага би скочило. Кръв, пот, мечове, лоши погледи. Иначе заколението е невъзможно, и вероятно е имало анималисти-дерматолози, за да не попадне некачествена кожа от цеха за обувки в цеха за салами(намаляха луканките за сметка на обувките). Обратното не е фатално.. като в стария виц за празненството на АПК-то. Свършило мезето , ветеринарят, силно почерпен влязъл при свинете и казал на работника: Ей туй прасе ми заколи! Защо, попитал мъжът в обора, да не е болно нещо? Ммне, казал докторът, виж как лошо ме гледа! Демокрацията се роди от мизерията, а храната беше основната ни визитка. Сега, деситилетия по-късно, с малко закъснение(1-2 правителства), започнахме да оправяме ситуацията, и то под гръмкостта на думите "решителни действия", засягащи истинността на онова, което ни репродуцира. Истинността на храната е най-точното попадение за водене на политика, ние сме за храната и е време най-накрая да ядем вярната комбинация. За целта е необходима криминализация на несъответствието при производството й, за да може справянето след това да е справяне с престъпната небрежност на онези, които ни хранят. С нещо. Чудесна демокрация, чудесна революция, чудесен метаболизъм, и други -болизми. Важното е да успеем да се оттърсим от старата култура, не само на производство, но и хранене., Спрете колбасите, марш в градината. Лош вурст, кофти култура. Това е скритото послание на министерството на храните и другата култура. Втората започна да се глобализира, а тази, хранително-кожаро-вкусовата е истинското лице на прехода, защото казано е :кажи ми какво ядеш, за да ти кажа кой и колко ще те управлява! Нека стартира и операцията "Бели бъреци", да се готви и следващата, при която със сигурност вече ще го ядем истинския...салам.
Благадарности към Ники Георгиев!
п.с. Както се казваше в една реклама: "Свободата Санчо е в салама"!
Благадарности към Ники Георгиев!
п.с. Както се казваше в една реклама: "Свободата Санчо е в салама"!
вторник, 17 август 2010 г.
Особености на българския курорт (текста е на Марина Евгениева)
„Царррррревица, моля!!! Царррррревица. ЦАРЕВИЧАНДО!!!. Получвате бонус веднага – хартийка и сол плюс четири кубика дърва за огрев"... Крясъците на плажната реклама не те оставят и за миг на спокойствие. Продавачите са двама, роми, почернели до неподозирани нюанси на черното. Като в рекламите на спирала за мигли. По-черни от черното. Носят еднакви фирмени тениски и бермуди, и се опитват с оригиналност да привлекат колкото се може повече клиенти. Не са много оригинални, но поне са по-симпатични от оригиналните отварачки за бутилки с формата на еректирал пенис в естествен размер, които се продават като сувенири в едно от десетките магазинчета по пътя за плажа "Харманите". Пенисите - отварачки са точно до детските пояси и студиото за временни татуировки с водоустойчив маркер, които от своя страна са нов хит по морето. Малко след тях могат да се намерят и огромни запалки в искрящи и грозни цветове, на които пише България или Созопол, и които освен, че палят цигари могат да светят като фенер, а и са с почти същите размери. Тук има всичко и по много. Много постройки, много пазари, много хора под много чадъри на малкото плажове, много огромни автомобили по малките улици на стария град, много кръчми, дюнерджийници, палачинкаджийници, продавачници на палта от естествен косъм, барчета, капанчета, механи, таверни, оферти, файтони, клоуни, питони, танцьори, ретро снимки, хотели, квартири... Като острови на нормалността могат да се намеря и рок-барове, където освен, че знаят какво е Pearl Jam пускат и песните им. Има и интернет дори на плажа стига някой симпатичен сервиьор да ти каже паролата на съседната кръчма. За сметка на WiFi на плажа почти няма място. Опасността да се разположиш удобно на хавлията и после да се окажеш с нечий задник до главата е огромна.
Въпреки всичко има една бледа сянка на стария Созопол. С много търпение и късмет можеш да видиш остатъците от нея. Те обаче не са в археологическия музей или около наскоро изровените мощи на св. Йоан Кръстител. Няма ги и около църквата в стария град, точно до която обаче има Салса Бар и реклама за уроци по латино танци. Сянката не е близо и до крепостната стена, по която руси момиченца идиотчета се катерят, за да ги снимат още по-русите и още по-идиотските им майки. Старият Созопол е в едва оцелелите малки семейни кръчмички, където сервират баба с очила на главата и дядо с моряшка фланелка. Той е там въпреки неодобрителните подмятания на голямата компания говореща на диалект, че се бави цацата и въпросите -„Тази ракия сега ли я варат?!". Там е в съзаклятническото подшушване на жената, че някои хора просто не знаят какво искат и много се "гевезят", и доловените въздишки на дядото, когато за пореден път някое невръстно летовниче пресече пътя му, докато той носи табла пълна с чаши... Старият Созопол е и при трите възрастни приятелки, които привечер сядат със сладолед до прословутата крепостна стена и гледат с почуда манифестацията от летуващи, която с часове шества по главната алея. Ядат си тези баби сладоледа и цъкат с език на еквилибристичния талант на момичетата с тънки като игли токчета, които балансират по калдаръмените улички, на модните извращения и странния нов свят изсипал се в древния град. Старият Созопол е сврян и сред смокините в малките бурканчета със сладко, които все още могат да се купят пред някои къщи заедно с покривчиците плетени на една кука. Все дефицитни стоки в модерния курортен град. Град, който много прилича на лош пачуърк съшит от неподходящи по цвят и материя платове от некадърен шивач. Град превърнал се в кошмарна комбинация от мечтите за бързо забогатяване на различни хора.
п.с Благодаря на Марина, че ми го даде назаем в моя блог!
Въпреки всичко има една бледа сянка на стария Созопол. С много търпение и късмет можеш да видиш остатъците от нея. Те обаче не са в археологическия музей или около наскоро изровените мощи на св. Йоан Кръстител. Няма ги и около църквата в стария град, точно до която обаче има Салса Бар и реклама за уроци по латино танци. Сянката не е близо и до крепостната стена, по която руси момиченца идиотчета се катерят, за да ги снимат още по-русите и още по-идиотските им майки. Старият Созопол е в едва оцелелите малки семейни кръчмички, където сервират баба с очила на главата и дядо с моряшка фланелка. Той е там въпреки неодобрителните подмятания на голямата компания говореща на диалект, че се бави цацата и въпросите -„Тази ракия сега ли я варат?!". Там е в съзаклятническото подшушване на жената, че някои хора просто не знаят какво искат и много се "гевезят", и доловените въздишки на дядото, когато за пореден път някое невръстно летовниче пресече пътя му, докато той носи табла пълна с чаши... Старият Созопол е и при трите възрастни приятелки, които привечер сядат със сладолед до прословутата крепостна стена и гледат с почуда манифестацията от летуващи, която с часове шества по главната алея. Ядат си тези баби сладоледа и цъкат с език на еквилибристичния талант на момичетата с тънки като игли токчета, които балансират по калдаръмените улички, на модните извращения и странния нов свят изсипал се в древния град. Старият Созопол е сврян и сред смокините в малките бурканчета със сладко, които все още могат да се купят пред някои къщи заедно с покривчиците плетени на една кука. Все дефицитни стоки в модерния курортен град. Град, който много прилича на лош пачуърк съшит от неподходящи по цвят и материя платове от некадърен шивач. Град превърнал се в кошмарна комбинация от мечтите за бързо забогатяване на различни хора.
п.с Благодаря на Марина, че ми го даде назаем в моя блог!
понеделник, 26 юли 2010 г.
неделя, 18 юли 2010 г.
Разговор между приятели на актуална тема
Kaloyan Marinov 18 юли в 23:15
Танче, днес установих докато гледах "Опасно близо с Лъчезар Иванов" на Диана Найденова, че Лъчо ако започне да пее ще се превърне във втория Веселин Маринов. Толкова е миловиден, жалостив и лесно раним! Дори са разплака когато говореше как е направил структурата на ГЕРБ в София.
Tatiana 18 юли в 23:44
Боже, пак съм изпуснала униката :((((( Опасно близо е точно за това интервю - ще вземе да прихване нещо Диана :))))) По идеята ти - неееееееееееееее, не и не! Един Вовозел Маринов ми стигааааааааа
Kaloyan Marinov 18 юли в 23:46
Така мислиш защото не си гледала интервюто днес да видиш как хубаво се поти като Милиционер Маринов :))) Могат и дует да направят и да си се потят и плачат двамата, Евтим Евтимов и Тончо Русев да им пишат химни за различните институции:))
Tatiana 18 юли в 23:58
Ти само си представи - Цветанов президент - химна ни отиде :)
Kaloyan Marinov 18 юли в 23:59
Аз имам предложение! Да питаме октопода Паул кой ще е новия президент. :)
Tatiana 19 юли в 00:00
И каква нова песен-химн ще ни сътворят - хората със слаби сърца няма да издържат на този съспенс и може да не дочакат новия хит :))))
Kaloyan Marinov 19 юли в 00:04
Много хора не дочакват и новия албум на Веселин Маринов:))
Tatiana 19 юли в 00:12
Щастливци :)
Танче, днес установих докато гледах "Опасно близо с Лъчезар Иванов" на Диана Найденова, че Лъчо ако започне да пее ще се превърне във втория Веселин Маринов. Толкова е миловиден, жалостив и лесно раним! Дори са разплака когато говореше как е направил структурата на ГЕРБ в София.
Tatiana 18 юли в 23:44
Боже, пак съм изпуснала униката :((((( Опасно близо е точно за това интервю - ще вземе да прихване нещо Диана :))))) По идеята ти - неееееееееееееее, не и не! Един Вовозел Маринов ми стигааааааааа
Kaloyan Marinov 18 юли в 23:46
Така мислиш защото не си гледала интервюто днес да видиш как хубаво се поти като Милиционер Маринов :))) Могат и дует да направят и да си се потят и плачат двамата, Евтим Евтимов и Тончо Русев да им пишат химни за различните институции:))
Tatiana 18 юли в 23:58
Ти само си представи - Цветанов президент - химна ни отиде :)
Kaloyan Marinov 18 юли в 23:59
Аз имам предложение! Да питаме октопода Паул кой ще е новия президент. :)
Tatiana 19 юли в 00:00
И каква нова песен-химн ще ни сътворят - хората със слаби сърца няма да издържат на този съспенс и може да не дочакат новия хит :))))
Kaloyan Marinov 19 юли в 00:04
Много хора не дочакват и новия албум на Веселин Маринов:))
Tatiana 19 юли в 00:12
Щастливци :)
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Малко футбол
Поредна малоумщина е на път да стане реалност. Ето каква е тя: искат по българските телевизии да се излъчва само футбол с "марка" БГ. Какво ли значи това? Да не би да искат да спрат излъчването на куп силни първенства, каквито са Английската висша лига, Бундес лигата, Премиера дивизион или още един куп силни първенства? Ето какво намерих в една група на Фейсбук: "Телевизиите няма да имат право да излъчват мачове от други първенства 2 часа преди и 2 часа след българските мачове." По-голяма малоумщина не съм чувал! Кой и как ще ми забрани да гледам красив и качествен футбол? Аз съм един нормален човек, който не гледа БГ футбол. Може би си мислят, че по този начин ще се напълнят стадионите. Едва ли? Как човек да отиде на стадион на който във всеки един момент до него може да прелети седалка, да гръмне бомбичка или пък от дим да н види какво се случва на терена. Защо това го няма примерно на Олд Трафорд, Амфийлд, Камп Ноу или който и да е европейски стадион. Тук ще кажете, защото там хората имат закони. Да съгласен съм! Освен закони хората имат и култура. Стадионите там не са арена за битки между агитките. Там хората отиват едва ли не да гледат театър. Там хората водят и невръстните си деца. Така е нали? Така е защото хората се чувстват сигурни на стадиона. Надявам се един ден и тук да стане така. Може би след 20 или 30 години. Е тогава вече ще запомна да гледам и футбол, както казват спортните коментатори с марка БГ!
вторник, 13 юли 2010 г.
"Хора, подарете цвете, хора, запомнете ни добре! Гордост е да служиш в редовете на България и МВР"
Отново подчертавам, че не съм расист!
неделя, 11 юли 2010 г.
петък, 9 юли 2010 г.
Твърд електорат
http://vbox7.com/play:3ea3be5d
Това клипче ме провокира и по точно последните реплики на разказвача-оператор да напиша няколко реда. "Нека Бойко Борисов да дойде и да види дали имат разрешително да живеят тука, защото ние гласувахме за ГЕРБ." - това казва човека. Има ли идея обаче човека, дали всичките тези "братя", които са се настанали или поне по-голямата част също като него са гласували за ГЕРБ? И аз си нямам идея за това кой за кого е гласувал нищо, че няма адресна регистрация. За никого не е тайна, че тези мургави братя, които нямат един лев битови разходи са твърд електорат. Не само твърд, а и доста евтин, и доста организиран. Ето защо никога никой няма да ги мръдне от където и да било, макар и самонастанили се. Това не е първият, няма и да е последният сблъсък на хора живеещи в квартал, в който се самонастаняват роми или цигани, или индиянци, или както там си ги наричате. Никой няма да ги мърдне, защото догодина има местни и президентски избори, а тези "братя" са им нужни! Едва ли е тайна, че тези "братя" си живеят на наш гръб с качени високо, високо електромери. Все пак има светлина в тунела. Бойко ще отиде и...... ще им направи адресна регистрация! И накрая искам да кажа, че в това което съм написал няма и нотка расизъм!
Това клипче ме провокира и по точно последните реплики на разказвача-оператор да напиша няколко реда. "Нека Бойко Борисов да дойде и да види дали имат разрешително да живеят тука, защото ние гласувахме за ГЕРБ." - това казва човека. Има ли идея обаче човека, дали всичките тези "братя", които са се настанали или поне по-голямата част също като него са гласували за ГЕРБ? И аз си нямам идея за това кой за кого е гласувал нищо, че няма адресна регистрация. За никого не е тайна, че тези мургави братя, които нямат един лев битови разходи са твърд електорат. Не само твърд, а и доста евтин, и доста организиран. Ето защо никога никой няма да ги мръдне от където и да било, макар и самонастанили се. Това не е първият, няма и да е последният сблъсък на хора живеещи в квартал, в който се самонастаняват роми или цигани, или индиянци, или както там си ги наричате. Никой няма да ги мърдне, защото догодина има местни и президентски избори, а тези "братя" са им нужни! Едва ли е тайна, че тези "братя" си живеят на наш гръб с качени високо, високо електромери. Все пак има светлина в тунела. Бойко ще отиде и...... ще им направи адресна регистрация! И накрая искам да кажа, че в това което съм написал няма и нотка расизъм!
Преди мача
Днес правейки мониторинг на телевизийте докато чаках да започне мача между Уругвай и Холандия някой по някоя телевизия каза, че Веско Маринов е като машина на времето, защото е успял да го върне в ранния социализъм. Замислих се и наистина е така имайки впредвид каква песен изпя! Казах си не може да е толкова зле, но след като попаднах на Канал 3 където излъчваха запис на концерта по случай празника на МВР се обедих,че е много зле. То не бяха борби с масови безредици, то не бяха смешки от страна на Шкумбата, то не бяха гасене на пожари и коне имаше. И всичко това се случва на сцената в зала 1 на НДК. Гледах го с един приятел, който ми каза, че това се правило навсякъде да повдига духа на полицията. Да, ама когато полицията изнемогва и с един компютър работят 5 човека това как ще повдигне духа? Това били пари които трябвало да се похарчат точно за това нещо, каза ми моя приятел. Съгласих се, но в случай, че дет се вика полицията да си е надвила на масрафа. Толкова ли не можаха по случай празника да купят някой друг компютър вместо да се плащат хонорари на някакви малоумници попитах аз моя приятел? Е те това е положението каза той! Парите се дават за това! Впечатлен от невероятната режесура се поинтересувах аджабъ кой е този гений който е реижсирал това. И разбрах. Оказа се, че е Ники Априлов. Известния Ники Априлов, който правеше навремето "Като лъвовете". И тук бих добавил - Ники Априлов също е една машина на времето!
Един стремителен и динамичен ден
Не знам дали това е правилното място където да напиша следващите редове, но ако не е това простете, че ви занимавам с ежедневни неща. Та те така. Станах стуринта рано с нагласата, че сутришния блок за телевизията , която работя ще ми поднесе нещо интересно. Някаква информация за тва какво се случва в нашата мила родина. Да-а-а така и стана. Рано сутринта засегнахме темата за някакъв законопроект за изборите. Разбрах, че управляващите имат идеята да слеят изборите за президент и местна власт в едно. Няма лошо така беше и през 90-те, доколкото си спомянам. Новото е че искат някакви гишета за които не разбрах или по точно момчето от мнозинството, което беше облечено с костюм няколко номера по-големи от размера който носи не можа да ми обясни. ОК лошо няма ще прецакаме ДПС. След това влезе Мартин. Онзи на СДС-то Мартин. Беше по някаква тема за акция "Инкасаторите", но така и не говори за нея, а говори за това как двойкаджийте преписвали. Скука. И ето дойде кулминацията! Пряко включване от Южния парк. 30 минути битов скандал. За това как едни кучета нахапали други и как стопаните им се сбили. Обаче нещеш ли единия стопанин е извистИн. Участвал в "Сървайвър" и има връзки с телевизията. Както и да е и това мина. Прибрах се у дома. Направих си кафе и седнах да видя какви новини има из сайтовете. Първо се потресох от новината че след 10 дневна борба за живота си е починал общинския съветник от "Атака" Юри Галев. Лека му пръст и той много майки е разплакал. Не се трогнах толкова много. обаче попадам на една друга новина. Премиера е казал, че народа трупа пари в банките. Първото което ми дойде на акъла беше дано да е са в Си Банк парите на народа. После си помислих ми къде да ги трупа минаха времената когато се криеха под дюшеците и в буркани. Зададох си въпроса и какво иска да каже с това хората трупат пари в банките. Да не би да иска да им ги вземе за да вържат държавния бюджет. Малко ли пари вземат от народа, че и спестяванията им. Спрях да мисля стана време за тенис турнира Уилбълдън. Пуснах си телевизора. Рафа Надал е не човек!
Световно първенство без звук е като футбол без топка!
Добре започва световното по футбол! Даже много добре! Два интересни мача особено първия! Обаче нещо липсваше. Не бира имах и то в изоблие, както и мезе. Друго липсваше! И вувузели не ми липсваха! Друго е. Нещо много важно за една телевизия освен ВИЗИЯ. Не и телето не е! Друго е. Нещо което е адски безумно дори и да го има. Да това е! Коментара! Или по точно звука на коментара! Ебаси как ми липсваха тези клишета! Аз затова ли давам пари? За да няма звук на старта на световното? А а а а а забравих, че преди години бях дал пари да гледам и слънчевото затъмнине.
Абонамент за:
Публикации (Atom)